Р Е Ш Е Н И Е
№207
гр.Русе, 06.04.2012г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Окръжен съд.....гражданска колегия ....в открито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година.... в състав:
Председател: Искра Блъскова
Членове: Галина Магардичиян
Милен Бойчев-мл.с.
при секретаря Т.Ф. и в присъствието на прокурора..... като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 124 по описа за 2012г, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Сдружение с обществено полезна дейност “Р. С.на о. и с. от з. и р.” със седалище и адрес на управление гр.Русе обжалва Решение № 2358 от 20.12.2011г, постановено по гр.д.№ 7172/11г по описа на РРС, с което е осъден да заплати на “Т. к.”ООД сумата от 6000лв внесен депозит по прекратен договор за наем от 09.09.2008г,ведно със законната лихва върху нея и разноските по делото. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният срещу дружеството иск бъде отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалба “Т. к.”ООД-Русе счита жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно.
Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от страна по спора в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество на жалбата намира следното:
В първата инстанция е установено, че на 09.09.2008г между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, при подписване на който договор наемателят “Т. к.”ООД е внесъл депозит в размер на 6 000лв. На 14.07.2010г между страните е постигнато писмено споразумение, с което прекратяват по взаимно съгласие действието на договора за наем и след като наемодателят е заявил, че няма претенции за неизпълнение на клаузите по договора, изрично посочени в споразумението и страните са заявили, че нямат претенции една към друга във връзка с действието, изпълнението, неизпълнението и прекратяване на договора, които са произтекли или могат да произтекат от клаузите на договора или действащото законодателство и не са посочени в настоящото споразумение. В този смисъл, тълкувайки волята на страните, изразена в споразумението и в частност в т.4 от същото, съдът намира, че страните са се договорили, че след опрощаване на задълженията на наемателя от страна на наемодателя и прекратяване на договорните отношения между тях, никоя от страните няма да има имуществени претенции спрямо другата във връзка с прекратения договор за наем. Това включва и липса на претенции от страна на наемателя за внесения от него депозит. Въззивният съд намира, че липсата на изрично уреждане на отношенията между страните по повод внесения депозит, не обосновава друг извод, тъй като страните в т.4 от споразумението изрично са се договорили, че същото споразумение има отношение към всички претенции, свързани с действието, изпълнението, неизпълнението или прекратяването му и произтичат от договора, включително и по отношение на тези, които изрично не са посочени в споразумението. Събраните по делото гласни доказателства, също не могат да обосноват друг извод. Съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуване волята на страните, съдът следва да изследва тяхната обща воля, да тълкува отделните клаузи според смисъла на целия договор, с оглед самия договор и принципа на добросъвестността. В този смисъл съдът намира, че друго тълкуване на клаузите на сключеното между страните споразумение по отношение на внесения от наемателя депозит, би противоречало и на принципа на добросъвестността. По силата на договора за наем, депозита е гаранция за изпълнение задълженията на наемателя. Видно от сключеното споразумение в случая е налице неизпълнение на парични задължения на наемателя на висока стойност. В този случай да се приеме, че след като наемодателя му е опростил тези парични задължения, наемателя може да претендира връщане на депозита, сочи именно нарушение на принципа на добросъвестността,а и би довело до неоснователно разместване на имуществени блага. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че жалбоподателят- наемодател по прекратения договор не дължи връщане на сумата от 6000лв, внесен от наемателя депозит при сключване договора за наем. Като е стигнал до обратния извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и предявеният иск се отхвърли.
Жалбоподателят не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат от съда с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2358 от 20.12.2011г, постановено по гр.д.№ 7172/2011г по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т. к.”ООД със седалище гр.Русе срещу Сдружение” Р. С.на о. и с. от з.и р. –гр.Русе” със седалище гр.Русе иск за връщане на сумата от 6000лв, представляваща внесен депозит по чл.7 от Договор за наем от 09.09.2008, прекратен със споразумение на 14.07.2010г, ведно със законната лихва от завеждане на делото, както и направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове :
|