РСОСЗР Русе - Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва

Ищецът ” ТАНГО КОМЕРС ” ООД – Русе твърдят , че на 09.09.2008 г. между тях и ответното сдружение бил сключен договор , по силата на който на дружеството им бил отдаден под наем недвижим имот , находящ се в гр.Русе по ул...., подробно описан по исковата молба . За обезпечаване заплащането на консумативните разноски , свързани с ползването на вещта , в чл.7 т.6 от контракта било уговорено наемателя да внесе по банковата сметка на наемодателя депозит в размер на 6000 лв. Твърди се , че сумата е преведена на сдружението на 11.09.2008 г.

На 14.07.2010 г. между страните било подписано споразумение , с което действието на договора било прекратено по взаимно съгласие , считано от 10.07.2010 г. Съконтрахентите уредили имуществените си отношения по повод наемната цена и другите поети с договора задължения . Въпреки , че подписвайки споразумението ответникът приел , че между тях няма неуредени плащания , по отношение на които той да има претенции , внесеният по банковата му сметка депозит не бил възстановен на дружеството . Считат , че предвид гаранционната функция на последния , липсата на претенция за непогасени задължения по договора от страна на наемодателя , задържането на тази сума се явява неоснователно . На 29.04.2011 г. поканили сдружението да им върне депозита . Твърдят , че това не е направено до завеждане на делото . Искат ответника да бъде осъден да им заплати сумата от 6 000 лв. , представляваща внесен депозит в изпълнение на чл.7 т.6 от договора за наем от 09.09.2008 г. , прекратен по взаимно съгласие от 01.07.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото . Търсят се разноските за производството .

Ответникът СОПД ” РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ОФИЦЕРИТЕ И СРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА ” – Русе оспорват иска . Твърдят , че на 14.07.2010 г. между страните било подписано споразумение , че сключеният между тях договор за наем от 09.09.2008 г. се прекратява по взаимно съгласие . В т.4 било заявено , че съконтрахентите нямат претенции един към друг във връзка с действието , изпълнението, неизпълнението и прекратяването на облигационната връзка . Считат , че ищецът цели пререшаване на отношенията си с наемодателя . Твърдят , че с договора няма поет ангажимент внесеният депозит по чл.7 ал.6 да подлежи на връщане след прекратяване действието на договора . Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски по делото. След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното :

По делото не се спори , че на 09.09.2008 г. между страните бил сключен договор за наем , по силата на който на дружеството бил представен за ползване недвижим имот , находящ се в гр.Русе по ул...., като във връзка с чл.7 т.6 от контракта , на 11.09.2008 г. в полза на наемодателя бил преведен депозит от 6 000 лв. ( л.15 ) . Между съконтрахентите няма различие по въпроса , че сумата е била предназначена да гарантира вземания на сдружението , ако наемателят не изпълни договорните си задължения във връзка с ползването на имота .

По делото не се спори , че на 14.07.2010 г. между страните е подписано споразумение , с което действието на договора било прекратено по взаимно съгласие , считано от 10.07.2010 г. , като в т.4 съконтрахентите се съгласили , че са уредили имуществените си отношения по повод наемната цена и другите поети с договора задължения и нямат претенции помежду си във връзка с действието , изпълнението , неизпълнението и прекратяването на облигационната връзка . В т.2 наемодателят е декларирал , че няма да търси следващите му се суми за наем за периода м.март – м.май 2010 г. , предвидените вземания в чл.21 ал.4 от контракта за мероприятия на сдружението , за местен данък и такса смет за 2010 г. , за представяне на застрахователна полица и строителни книжа-проекти . В т.3 наемателят се освободил от заплащане на определената по чл.7 наемна цена , считано от 01.03.2010 г. По делото няма спор , че след прекратяване на наемния договор внесеният депозит не е върнат на дружеството .

Разпитаните по делото свидетели Цв.Ц. , съдействал на ищцовото дружество при изготвяне на процесното споразумение , и К.К. , счетоводител на сдружението , установяват , че при проведените между представителите на страните срещи по повод прекратяването на договора , не бил дискутиран въпроса за внесения депозит от ” ТАНГО КОМЕРС ” ООД , нито била постигната уговорка той да покрие някакви задължения на наемателя . Вторият свидетел пояснява , че сдружението решило да не търси дължимите от насрещната страна суми , тъй като дружеството нямало вина за неизпълнението на контракта . По тази причина договорът бил прекратен по взаимно съгласие .

При тази фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи :

По делото безспорно се установява , че на 09.09.2008 г. между страните бил сключен договор за наем на недвижим имот, преустановил действието си на 10.07.2010 г. по взаимно съгласие на съконтрахентите , материализирано в споразумение от 14.07.2010 г. , като след прекратяване на контракта наемодателят задържал внесения от ищеца на 11.09.2008 г. депозит в размер на 6 000 лв.

Спорен е въпросът дали след преустановяване действието на облигационната връзка тази сума следва да се върне на наемателя или сдружението има основание да я задържи .

Основният довод на ответника , визиран в отговора на исковата молба е , че всички взаимоотношения на страните по повод прекратяването на процесния договор са били уредени със споразумението от 14.07.2010 г. , като нито в него , нито по първоначалното съглашение е имало уговорка депозитът от 6 000 лв. да бъде върнат на наемателя . Страните нямат спор за естеството на предадената на сдружението сума . Същата била депозирана , за да гарантира наемодателя при евентуално неизпълнение на договорните задължения от дружеството . При това положение , неоснователен се явява доводът на ответника , че сумата не подлежи на възстановяване само защото това не е било предвидено в договора за наем . След прекратяване на последния , няма основание за задържането й от наемодателя , ако са уредени паричните им взаимоотношения с дружеството .

В съдебно заседание на 19.10.2011 г. пълномощникът на ответната страна е изложил твърдения , че процесната сума била задържана , поради неплатени наемни вноски за периода м.януари – м.март 2010 г. Съдът намира , че този довод е наведен след изтичане на срока по чл.131 от ГПК . Дори обаче да се приеме , че възражението е изложено своевременно , то твърдението не кореспондира със събраните в производството доказателства . С подписване на споразумението от 14.07.2010 г. страните са се съгласили действието на договора да бъде прекратено по взаимно съгласие и са приели , че са уредили имуществените си отношения по повод наемната цена и другите поети с контракта задължения , като нямат претенции помежду си . При това положение няма как да се приеме , че сумата от 6000 лв. служи за погасяване на следващия се наем за времето м.януари – м.март 2010 г. Св.К.К. установява , че ищецът не е бил виновен за договорното неизпълнение . Именно и поради това контрактът бил развален по взаимно съгласие . Неоснователни са доводите на ответника , че дружеството иска да пререши клаузите на споразумението от 14.07.2010 г. От разпита на свидетелите става ясно , че при проведените преговори процесният депозит изобщо не е бил предмет на обсъждане между представителите на страните . При тези данни, съдът намира , че с прекратяване на договора за наем е отпаднало основанието наемодателят да държи сумата от 6 000 лева . Същата трябва да се върне на ищеца . Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото . На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са разноските за производството .

По изложените съображения, Районният съд в Русе осъжда СОПД ” РЕГИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА ” – Русе да заплати на ” ТАНГО КОМЕРС” ООД сумата от 6 000 лв. , представляваща внесен депозит по прекратен Договор за наем на недвижим имот от 09.09.2008 г. , ведно със законната лихва , считано от 29.06.2011 г. , както и 742,50 лв. – разноски по делото.