РСОСЗР Русе - Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва

 
РСОСЗР Русе - Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва

 
Рейтинг: 3.00
(1331)



Новини / Регионални новини

11 Август 09, 10:55 / Автор: pmrs
100 години Паметник на Свободата в Русе
Стогодишнината от откриването на Паметника на Свободата в Русе беше отбелязана тържествено тази вечер. В празничната проява участваха вицепрезидентът Ангел Марин, министърът на отбраната Николай Младенов, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов. В програмата беше включен концерт на Гвардейския представителен духов оркестър, а също церемония-спектакъл „Искри” на Националнатата гвардейска част. Пред събралото се множество беше представен също създаденият специално за случая спектакъл „Музика и светлина” с лазерна техника и светлинна партитура. Паметникът на Свободата е дело на архитекта Симеон Златев и италианския скулптор Арнолдо Дзоки. Монументът е тържествено открит на 11 август 1909 г. в памет на загиналите за Освобождението на България. В церемонията участваха и представители на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва Русе и положиха венец в знак на признателност към героите-опълченци.

На 11 август Русе ще стане отново център на национални тържества - със серия от празнични събития ще бъде отбелязана 100-годишнината от откриването на Паметника на свободата. Родолюбивата инициатива на поборниците опълченци преди век оставя на града ни един уникален символ и великолепен пример за патриотизъм.

Т. нар. Опълченски паметник, който придобива по - късно популярност като Паметник на свободата, има 20 - годишна история - от идеята за изграждането му до официалното откриване. Историята припомня, че Русенското поборническо - опълченско дружество, чийто почетен председател е княз Фердинанд, се заема с подготовката на паметника през 1889 г. На следващата година, на 4 септември владетелят участва в молебена при полагане на основния камък. Мястото е "в началото на алеите" - днешния Младежки парк. По това време окръжен управител е Никола Обретенов, а министър - председател е близкият му приятел Стефан Стамболов. По молба на поборниците Стамболов издава окръжно, с което разрешава събирането на доброволни пожертвувания за вдигането на монумента. Пет години по - късно общината и дружеството решават, че по - подходящото място е в оформящия се градски център. В края на 1895 г. се сключва договор за направата на паметника с предприемача Стойчо Кефсизов, който е опълченец и участник в боевете при Шипка. Стойността на договора е 65 000 лева, а тъй като парите не стигат, се налага да се активизират даренията. Голяма помощ оказва настоятелството на дружеството, избрано през 1904 г., в което влизат Гецо Ангелов, Ст. Саламанов, Иван Симеонов, Никола Кръстев, Коста Павлов, Драгол Басманджиев, както и тогавашният окръжен управител Г. Йорданов.

Решаваща се оказва протегнатата ръка на братя Симеонови - известни банкери и основатели на Търговско - индустриалната камара, които дават 50 000 лева. Заедно с останалите средства, събирани из цялата страна, сумата най - накрая е налице. За полагане основите на паметника са изразходвани 7000 лв., за изграждане на постамента - 6800 лв., а фигурата, изработена от италианския скулптор Арнолдо Дзоки, струва 50 000 лв.

Гранитните блокове са доставени от Австрия, а според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на царя Освободител Александър Втори. Но тъй като Дзоки вече е направил такава статуя в София, е решено да се извае образ на жена - символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис "На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867 - 1877". Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка. Колкото до двата лъва, единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. В задната част са поставени две оръдия трофеи. Общата височина на паметника достига 17.80 метра.

Той е доставен в Русе през 1907 г., завършен е окончателно през 1908 г. и остава да бъде открит официално от княз Фердинанд. Но тъй като той е ангажиран с процесите около обявяването на независимостта на България, не успява да присъства. Затова на следващата година, през юни, настоятелството на дружеството решава да направи освещаването на 11 август. Разходите за последните довършителни работи и церемоният аса поети изцяло от общината. На 2 юли 1909 г. са разпратени покани до дружествата в страната за участие в откриването на "всеобщий поборнико - опълченки паметник".

В книгата си "Впечатления" бившият председател на Окръжния съвет в Плевен и председател на местния клон на поборническо - опълченското дружество Иван Доков пише: "По нашите градища и паланки се построиха много паметници, но повече за увековечаване на падналите братушки, а наш, чисто български, като изключим сега осветения Русенския, нямаме". Тържествата започват още на 9 август, когато на русенската ж. п. гара пристигат 150 опълченци. Те са посрещнати с военна музика от домакините и пристигналите вече ветерани, с които се разцелуват и прегръщат като стари бойни другари, разделени дълго време. Опълченците потеглят към казармите на 5-и полк, където е осигурено пренощуването на желаещите. Командирът на полка полк. Ив. Златанов "беше наредил всичко чисто, бяха поставени на разположение войници, на всеки петима за прислужване", разказва Иван Доков. В 18 ч. вечерта пристигат още 80 - 90 опълченци начело с Райна Княгиня. Сред бившите опълченци са Панайот Хитов и Христо Македонски и стотици патриоти от Варна, Плевен, София, Шумен и др.

На следващия ден, 10 август, са приготовленията за празника. Русенската театрална трупа "Изглед" с режисьор Георги Тончев представя подготвените специално за целта "живи картини из миналато на въстаническия живот". На брега на Дунава звучат националните маршове на България и Румъния. За празника със знамето си пристигат румънски ветерани, водени от председателя на Букурещкия комитет Г. Григореску.

На 11 август хиляди хора са се подредили още в 8 ч. сутринта по улиците, които са украсени с флагове. Поборниците потеглят към паметника със знамената и военната музика начело. Първо е отслужена панихида и след това ген. Кирил Ботев - адютант и представител на царя, произнася слово и обявява паметника за открит.

Присъства министър - председателят Александър Малинов, освен него в Русе са ген. Радко Димитриев, министърът на правосъдието Тодор Кръстев и министърът на вътрешните работи Стефан Паприков. Слово произнася председателят на Софийското дружество Харалампи Карастоянов, бивш професор от Софийския университет, след което войниците от двата полка минават с церемониален марш пред опълченците поборници, подредени в шпалир срещу паметника.

 

След обяд в казармите са прочетени поздравителни телеграми от цялата страна. Придружени от военната музика, ветераните посещават гроба на Стефан Караджа, който се намира в обрасли с трева гробища и дървен кръст с току - що изписан надпис. Покланят се и пред новата гранитна гробница на Любен Каравелов. Денят завършва с посещение на пивоварна "Хаберман", а русенската община сервира разкошен банкет.

 

Източник: Русе инфо


0.0541