РСОСЗР Русе - Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва

 
РСОСЗР Русе - Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва

 
Рейтинг: 3.00
(1331)



Новини / Регионални новини

30 Юли 09, 09:57 / Автор: pmrs
130 години Български военноморски флот /ВМФ/
От Русе днес започнат националните тържества по повод 130 години от създаването на военноморските сили на Република България. В програмата е предвидена военноморска церемония за полагане на венци пред Паметника на моряка и концерт на Представителния духов оркестър на ВМС. В церемонията ще участват и представители на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва Русе. Предвижда се полагането на венци пред паметника на моряка в района на Военния клуб и среща с командващия ВМФ контраадмирал Пламен Манушев
На 12 август се навършват 130 години от създаването на Дунавската флотилия в град Русе през далечната 1879 г. Това е датата на създаването на българският военен флот, въпреки че своя първи празник военният флот празнува на 21 ноември 1914 г. на датата по стар стил, на която през 1912 г. отрядът торпедоносци нанася тежки повреди в бой на турския крайцер „Хамидие" и извоюва морска победа над многократно превъзхождащ го противник.

Така с успешния торпеден изстрел на торпедоносеца (миноносеца) „Дръзки" произведен под обстрел и непосредствена близост от 50 - 60 метра разстояние, който уцелил в носовата част крайцерът „Хамидие" и му причинил тежки повреди била затвърдена славната бойна история на българският военен флот от бойното му кръщение при защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 1885 г. до първата морска победа на флота ни ( на 7 /21 ноември 1912 г.) в новата българска история.

В историята на българският военен флот е имало различни дати, които са били чествани за празник на флота като 2- ри август ( деня на възшествието на цар Фердинанд на престола), Никулден, Деня на съветския ВМФ-31 юли и чак през 1956 г. с указ на Президиума на Народното събрание № 273 и заповед на министъра на отбраната №33 / 9 август 1956 г. се определя датата на неговото създаване- 12 август.

Разбира се историята на българският флот започва още с успешните плавания на част от нашите прадеди-славяните, които с флот от лодки-еднодръвки са участвали активно при обсадите на Солун, както и при аваро-персийската обсада на Цариград през 626 г. и достойно се сражавали срещу могъщия византийски флот.

През VІІІ век българската флотилия по река Драва нападнала селища в Долна Панония, която по това време била част от Франкската империя.

Българите контролирали и корабоплаването в Долния Дунав, като за свое пристанище използвали Дръстър ( гр.Силистра). По времето на българските ханове (канове) в столиците им Плиска и Велики Преслав имало изобразени върху каменни блокове лодки и кораби, факти свидетелстващи за корабоплаването по българските земи по онова време.

За плавателни цели се използвали и долните течения на реките Марица, Места, Струма и Вардар. По тези водни пътища българите достигали до Мраморно и Бяло море, където често извършвали и пиратски действия.

Наченките на морски български флот се свързват с цар Иван Асен ІІ ( 1218 - 1241 г.). Български кораби участват съвместно с кораби на Никейската империя през 1235 г. в обсадата на Цариград срещу рицарите на Латинската империя. В началото на ХІV век българските пирати Кравен и Мартин Българина нападат венециански и генуезки кораби в Адриатическо и Средиземно море.

Редица българи са служили на корабите от Генуезката република по това време.

Българският деспот Добротица (1360- 1385 г.) водил морска война срещу генуезците цял четвърт век със собствен флот, подпомаган от венецианците.

По време на турското робство през първата половина на ХV век един от създателите на бойния флот на Османската империя бил българинът Балтаоглу Сюлейман бей. По различни сведения той бил син на търновския войвода Балдю, а според проф.Иречек неговото име преди потурчването било Марин и бил роден из околностите на София. Независимо от тези разлики в сведенията за Балтаоглу, за етническия произход на трима командващи на султанския флот в трудове на турски историци с биографични данни за военачалниците е отбелязано : „булгар".

Първият в Османската история капудан дериа ( командващ флота) е този мистериозен българин Балтаоглу удържал няколко важни победи срещу венецианци, генуезци и византийци и обсадил византийската столица Константинопол (Цариград). И днес едно от пристанищата на Босфора носи името му- Балталимани.

Българите били и добри корабостроители (калафати) и повече от половината на корабите по времето на султан Мехмед ІІ Фетих били изработени от български майстори от Загоре (така се наричала тогава България от италианците).

Първообразът на българският военен флот се създава на 12 август 1879 г. в гр. Русе от руски флотски офицери. Тогавашният български флот издига български знамена над 4 парахода, 7 парни катера, една шхуна, една баржа и пет гребни лодки подарени от Русия. Обучени са и първите 145 български военни моряци от руските офицери, подофицери и матроси. Успоредно с подарените съдове, България получава и Портовия завод в Русе, нужен за техния ремонт.

Първи командир на българския военен флот е капитан-лейтенант Александър Конкевич от 1879 г. до 1882 г. През 1883г. българското правителство закупува първия кораб- „Александър І".

Създадената Дунавска военна флотилия дава възможност на Княжеството да положи основите на бъдещето си морско развитие.

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. Дунавската флотилия осъществява ред успешни бойни действия по река Дунав като бойни разузнавания, военно-транспортни действия, снабдяване и пленява два противникови плавателни съда. Първият българин командвал Дунавската флотилия е капитан Симеон Ванков.

Близо двадесет години след Освобождението българската държава не се грижи за защита на морската си граница. Макар че имало Флотилия и Морска част от общо 437 чина в състава на армията до 1896-1897 г. на практика те нямали никакво отношение към отбраната на страната.

Това се променило с подготовката на България за бъдещи войни, което наложило да се вземе решение за доставка на бойни кораби. През 1896 г. по молба на княз Фердинанд от френското Министерството на флотата в България бил изпратен френският офицер Пол Моро със задача „да създаде българската флота". От 27 януари 1897 г. Пол Моро е приет официално на българска служба с решение на Народното събрание.

По идея на Пол Моро се решило да се купи един малък крайцер, който да служи за обучение на военните моряци. Били изпратени и двама български офицери да практикуват на френски кораби- лейтенантите Станчо Димитриев и Васил Хитров. В България по договор за пет години е изпратена френска военноморска мисия за организиране на морската отбрана на страната начело с лейтенант Пол Пишон, който е привлечен от българското правителство за съветник по морските въпроси.

От септември 1897 г. има вече Дунавска флотилия с щаб Русе и Морска част с щаб във Варна. По-късно през 1899 г. те са обединени в Управление на Флотата начело с капитан ІІ ранг Пол Пишон.

С кредит от френски банки на 3 май 1897 г. се сключва договор с корабостроителницата в Бордо за построяване на кораб на стойност близо 1.5 млн. златни лева и въоръжаването му за 241 396 лева. На 21 септември 1898 г. корабът след две години строеж бил пуснат на вода и му дали името „Надежда". Българското знаме се издигнало на „Надежда" през октомври 1898г. и по-късно той отплавал със смесен екипаж за България през пристанището Лисабон за Алжир и оттам за гръцкото пристанище Патрас и през Коринтския канал към Пирея и Дарданелите, където трябвало да получи специално разрешение за преминаване на проливите от Цариград. Макар и невъоръжен кораба не бил пропуснат от турците.

Отговорно и мъжко решение взел българският дипломатически представител в Цариград, Д. Марков, който телеграфирал на Пол Пишон да продължи към Черно море, а едва по-късно съобщил да се доложи на турският султан, че е дадено нареждане кораба да мине през проливите и да следва пътя си за българските пристанища и че ако му е съдено да загине от гранатите на турските оръдия нека загине. Турците склонили пред решителността и смелостта на това българско решение и дали разрешение за преминаване на проливите. Княз Фердинанд наел параход от Българското параходно черноморско дружество и облечен в адмиралска униформа заминал от Евксиновград да посрещне „Надежда" в открито море. На 18 ноември 1898 г. „Надежда" застанал на котва пред Евксиновград.

След това парахода отплувал за Бургас, където военния министър ген. Никола Иванов и министър-председателя д-р Константин Стоилов го посрещнали и зачислили в инвентара на държавното имущество.

В Бургас били уредени тържества по случай пристигането и освещаването на най-големия тогава български военен кораб. „Надежда" бил параход с многоцелево предназначение, бързоходен крайцер въоръжен с оръдия и торпеда. Този снежнобял крайцер бил и представителен кораб на българския държавен глава.

Интересно за бургазлии е да научат, че крайцера „Надежда" взима участие в тържественото откриване на първото българско пристанище в Бургас на 18 май1903 г. в шпалир от кораби, като начело са руските, след тях френски, австрийски, английски, гръцки, турски и българските. На борда на „Надежда" е княз Фердинанд. Веят се знамена, ехтят 21 топовни гърмежа от „Надежда" и 21 топовни гърмежа от бреговата артилерия.

На брега е българският министър-председател ген. Рачо Петров, който посреща княз Фердинанд, както и владиката Гервасий с бургаското духовенство. В получените поздравителни телеграми е записано :"...да живее България, да процъфтява Бургас, първото око на България към бурното Черно море!"

Месец по-късно „Надежда" и новият броненосец на руската черноморска флота „Ростислав", командван от великия руски княз Александър Михайлович Романов, един от членовете на руския владетелен дом посещават Бургас, където е устроено тържествено посрещане.

През тази знаменателна 1903 г. българското правителство води преговори с френската компания „Шнайдер и сие" за изработката на миноносци. През 1905 и 1906 г. тайно са доставени на части първите три миноносеца в България, където са сглобени и пуснати на вода сред тях е „Дръзки".

През 1908 г. са доставени още 3 миноносеца и влизат в състава на флота с имената „Дръзки", „Смели", „Храбри", „Строги", „Летящи" и „Шумни" и заедно с крайцера „Надежда" полагат основите на българския боен флот през Балканската и в началните години на Първата световна война.

По време на Балканската война 1912- 1913 г. българският военен флот се бори срещу превъзхождащите го сили на турския черноморски флот и осуетява неговите задачи да блокира и обстрелва българското крайбрежие, както и да поддържа заплахата за евентуален турски десант на българското крайбрежие.

Военни моряци помагат в обслужването на първото бойно летище край Свиленград като зареждат за първи път самолетни бомби, наречени „Система флотска-Торпедо". Моряци участват в обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913 г.).

По време на Междусъюзническата война на 2 юли 1913 г. три парахода и четири катера от Дунавската флотилия са потопени в устието на р. Русенски Лом, за да не попаднат в плен на Румънската армия.

По време на Първата световна война кадрите на Дунавския и Черноморския флот подпомагат създаването на Беломорския флот през 1915 г. На 25 май 1916 г. е въведена в бойния строй първата българска подводница UB-18 с което България става деветата европейска страна, която има подводници, а на 1 май 1917 г. се сформира самостоятелна българска водосамолетна станция „България".

На 4 септември 1916 г. е проведен успешно и първия български морски десант при освобождаването на Балчик.

По време на Втората световна война българските ВМС (военно-морски сили) участват във войната на страната на Германия. Формира се и български Беломорски флот. По време на войната ВМС съществуват като Морски войски, на които са подчинени Черноморски, Дунавски и Беломорски флот. Нашите моряци се борят с мините в Дунав, Черно и Бяло море, ескортират германски превози по море между Босфора и Кюстенджа.

По крайбрежието на Черно море са поставени 1888 ударни мини и 998 минни защитинци. Пред българския беломорски бряг са поставени 399 котвени мини, сред които има и наши българско производство мини. Счита се,че може би 5-6 съветски подводници са потънали в наши териториални води след досег с мини. Прочутият миноносец „Дръзки" и другите кораби от неговата серия охраняват германските транспорти. За участие във войната до септември 1944 г. са наградени с германски ордени и медали 104 български военни моряци. След 9 -ти септември съветските войски се разпореждат с българските кораби и моряци. Около 60 подофицери и моряци заедно с български кораби са отведени и зачислени в Черноморския флот на СССР. До май 1946 г. корабите и екипажите са върнати на България. До октомври 1948 г. завършва миночистенето по Дунав и в Черно море. Със съветски военни награди са наградени 212 български военни моряци.

Не е тайна, че най-висока степен в развитието на ВМС настъпва в периода 1947-1989 г.

През 1947 г. щабът на флота вече е преместен във Варна от София и му е подчинена самолетна ескадрила. На следващата 1948 г. Морските войски са преименувани на ВМС и им се придава Хидрографска служба.

През периода 1956-1958 г. са създадени нови пунктове за базиране в Атия, Созопол и Балчик.

Най-големият кораб в нашия боен флот е ескадреният миноносец „Георги Димитров", който през 1966 г. осъществява поход в Средиземно море.

В състава на нашите ВМС е имало 2 ескадрени миноносеца, стражеви кораби, един от тях носи славното име на торпедоносеца „Дръзки", подводници от 3 проекта, противоподводни вертолети ( Ми-4 и Ми-14), разнообразни варианти на брегови ракетно-артилерийски комплекси, торпедни и ракетни катери, корвети от 5 проекта, десантни кораби, преустроени по-късно в минни заградители и много спомагателни кораби.

През 1961 г. е ликвидирана Дунавската флотилия. От общо 105 единици корабен парк през 1990 г. корабите с постоянна готовност са едва 49 , а 30 от тях са безнадеждно остарели. В Кораборемонтния завод „Флотски арсенал" във Варна за годините от 1891 до 1989 г. сме построили 44 съда.

Автор: Лука Балкански
 

0.1356